В северната част на страната една от най-популярните области е Велико Търново и на нейна територия се намира село Марян. По пътя за Сливен на осем километра от Елена се стига сравнително лесно и бързо до селото, а Боровищица и Бързица са двете реки, между които е приютено населеното място. В южна посока селото е открито, а от останалите три е заобиколено от високи хълмове. Надморската височина не надвишава 300 метра, а е възможно в исторически план да е по-старо дори от град Елена. Такова е мнението на някои изследователи, като за елинския район със сигурност има статут на най-отдавнашно селище. В Предбалкана и Балкана се строи много отдавна и точно със строителството се свързва произходът и началото на селото. То води началото си още от времето на Римската империя или от късновизантийския период, преди Константинопол окончателно да падне под османска власт през 1453-та година и с това да се сложи край на една цяла епоха.
Базилика от пети или шести век е първото по-сериозно основание да се счита, че селище Марян е съществувало още тогава. Това са по-скоро останки, върху които преди е имало църква или манастирска постройка. Сливането на двете реки става в северния край на селото, където именно стои и базиликата. Пак от годините на петото и шестото столетие има капители и колони от камък, а лично столичният археологически музей поема грижата за тяхното пазене и към днешна дата. Има интересна легенда, свързана с името на селото. Тя е пряко свързана с Кера Тамара, сестра на българския владетел Иван Шишман. На път за Цариград тя минава от тук, а на галено местните наричат тази забележителна жена Мара. Тя толкова обича страната, че сключва брак с мъж с различно вероизповедание. Това има за цел да запази целостта на страната, а освен това оставя цял калпак с жълтици за построяването на манастир. По този начин прославя християнската вяра и собственото си име. Началото на деветнадесетото столетие е времето, през което селото отново се пълни с хора. През 1800-та година дядо Радул или Радивой пристига от неизвестно място, вероятно от Западна България.
При идването си в Марян дядото заварва манастирски чобанин, което е всъщност овчар. По-късно се полагат основите на Кирчевския род, като негов основател е дядо Яко от Арбанаси. Черкуването на овчари от съседните махали е причина да се стигне до създаване на селището. Но подобно събиране на хорско множество едва ли би било възможно, ако не са двете реки. Манастирският добитък има нужда от хора, които да поемат грижите по неговото пасене. Точно затова се предполага, че първите жители на селото са овчари. Южните покрайнини на селото имали общото име Чобановци, защото тук се разполагат кошарите на овчарите. Що се отнася до югоизточната селищна част, тя носи името на султан Мурад. В решителната 1877-ма година в околностите на селото се водят множество битки между турци и руснаци. Благодарение на тях османците не успяват да изпратят подкрепления към крепостта в Плевен, превзета от генерал Тотлебен. На два пъти селото е опожарявано от башибозушки отряди.
